Эта история произошла в 1912 году.
14 октября . Скопье. На Каменном мосту сербского наследника престола Александра Карагеоргиевича встретила группа малышей и подарила ему цветы. Среди этих детей – маленькая, семилетняя Васка Зойчева. Маленькие тонкие ручки ребёнка протягивают букет принцу:
- А кто ты? – спрашивает наследник престола
– Болгарка! - отвечает маленькая Васка
Наследник сербского престола взмахнул рукой, и его тяжелая пощечина прошлась по щеке хрупкой малышки.
Потом он пытался её склонять. Говорил,что даст монетку если она скажет что сербка. Но Васка была непреклонна: "Я болгарка".
На что опять получила пощечину...
Дальнейшая судьба девочки известна обрывками . Говорят,вскоре после того случая,родители увезли ребёнка из Скопье в Болгарию.
Девочке, пережившей насилие по рациональному признаку, посвятил своё стихотворение "болгарский Пушкин" Иван Вазов:
Стих называется "ПА ШТА СИ ТИ?"
"Па шта си ти?" - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
"Па шта си ти?" - с такваз псувня смущава
душата ти неканен пришълец;
"Па шта си ти?" - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.
Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.
Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;
че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!
Не споменувай Лозенград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.
Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"